Разпръсва тихо пясъка под стъпките
силициевото си очакване на утрото...
Разрошена от нощното си блудство със небето,
луната трескаво прибира дрехата си,
захвърлена върху вълните...
Лениво плъзва слънцето ръцете си
по топлата задъхана повърхност на морето...
Полягат тихо водораслите по пясъка -
засрамени свидетели на чужда ласка...
Една дъга - нахално многоцветна
извива своята снага ракитена
през хоризонта... Съмва се... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up