ЗДРАВЕЙ!
На Деница /отново/*
“Aimer, c’est savoir dire je t’aime sans parler.”
Victor Hugo
„Да обичаш, това е да знаеш да кажеш
обичам те, без да говориш.”
Виктор Юго
Здравей! Не знам защо те срещнах пак,
замръзнах срещу теб и ти ми се усмихна.
С очи разсече дъжд студен и тъмен мрак
И сърцето сякаш, там, до твоето притихна...
Здравей! Казах ти, че няма с теб да бъда,
май излъгах те неволно, излъгах себе си дори.
Знам, че искаш като мен да бъдеш твърда.
Недей, остави сърцето още малко да гори.
Здравей! Прегърни ме и те моля, не плачи.
Изпий сега със мен последна чаша вино,
а аз ще те целувам чак до първите лъчи…
Не говори, това е нашето безмълвно кино.
Здравей! Събудих те по устните с целувка.
Сбърках ли? Май трябваше да се сбогувам?!
Не, нощта не беше моята преструвка,
знаеш, че не от любовта ти се страхувам.
Здравей! Как пред другите да те наричам?
За тях си Д., за мен винаги била си Слънце.
И парещо усещаш колко много те обичам –
любов, избуяла от приятелското зрънце…
Здравей! Тръгвам си, приятелко любима.
Благодаря ти! Ти дари ме с огнени крила.
И когато си отиде тази топла зима,
Слънце мое, отново ти при мен ела…
*Puisque il faut changer les choses…
/Je te remercie pour la nuit dernière!/
03.03.2016 г. Велин
© Велин Todos los derechos reservados