22 abr 2011, 23:58

Здравей и сбогом

  Poesía » Otra
1K 1 16

 

 

Това писмо не те обвързва с нищо.

Приключено е с този епизод.

Не тлее вече старото огнище.

Играта свърши; други са на ход.

 

Така че безкомпромисно е ясно;

до тука съм и пътя си го знам...

Самотни залези самотно гаснат

в руините на срутения храм.

 

Спектакълът заформи се отдавна.

Касае се за минал сериал.

Но тоз сценарий е объркан явно;

не знам какво съм взел и дал.

 

Надявам се – ще преболееш скоро.

Подобна болка не е от сега.

Събрах следи на мъртви метеори

в смълчани серенади от тъга.

 

И моят феникс няма да възкръсне.

Не ще да излети от пепелта,

че късно е, достатъчно е късно

за всички Възкресения в света.

 

Но поплачи си малко и заспивай!

Светът за теб е приказно голям.

Отивам си, отивам си, отивам,

понеже нямам нищо да ти дам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ради Стефанов Р Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...