Здравей и сбогом
Това писмо не те обвързва с нищо.
Приключено е с този епизод.
Не тлее вече старото огнище.
Играта свърши; други са на ход.
Така че безкомпромисно е ясно;
до тука съм и пътя си го знам...
Самотни залези самотно гаснат
в руините на срутения храм.
Спектакълът заформи се отдавна.
Касае се за минал сериал.
Но тоз сценарий е объркан явно;
не знам какво съм взел и дал.
Надявам се – ще преболееш скоро.
Подобна болка не е от сега.
Събрах следи на мъртви метеори
в смълчани серенади от тъга.
И моят феникс няма да възкръсне.
Не ще да излети от пепелта,
че късно е, достатъчно е късно
за всички Възкресения в света.
Но поплачи си малко и заспивай!
Светът за теб е приказно голям.
Отивам си, отивам си, отивам,
понеже нямам нищо да ти дам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
Благодаря и весели празици!
