Здравей, не се познаваме, а тъй ми липсваш.
Къде си? Чакам те отдавна аз.
С разстоянието някак свикваш,
но колко много бих се радвала да чуя твоя глас.
А те няма, ти си толкова далече.
Защо съдбата с мене спори?
И кога ли ще те видя мисля вечер,
че самичка съм, а тъй ми се говори.
© Ивет Боянова Todos los derechos reservados