17 nov 2018, 21:01

Здравей самота

  Poesía » Otra
944 0 1

Тя беше тиха...

Влизаше на пръсти.

Прегръщаше ме силно,

просто като жена.

 

Тя беше вярата!

Когато губех

и частица дори -

от своята.

 

Споделяше мъдрости,

но съдейки безспир...

Носеше и усещане 

за свобода.

 

Беше хубава жена!

И сила велика - на битието.

Беше мъдра.

Не знаеше само

какво - Е!

 

Беше прозрение!

Но, така и тя

и днес дори -

не ме разбра!

 

Тлее сърцето ми.

Свива се и се губи...

Уморено е.

 

Уморено -

от несправедливост.

И най- фаталното

усещане.

 

Тогава,

нека пребъде

това, което

Е!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...