едимах едимах
7 44
Nov 17, 2018, 9:01 PM

Здравей самота

  Poetry » Other
956 0 1

Тя беше тиха...

Влизаше на пръсти.

Прегръщаше ме силно,

просто като жена.

 

Тя беше вярата!

Когато губех

и частица дори -

от своята.

 

Споделяше мъдрости,

но съдейки безспир...

Носеше и усещане 

за свобода.

 

Беше хубава жена!

И сила велика - на битието.

Беше мъдра.

Не знаеше само

какво - Е!

 

Беше прозрение!

Но, така и тя

и днес дори -

не ме разбра!

 

Тлее сърцето ми.

Свива се и се губи...

Уморено е.

 

Уморено -

от несправедливост.

И най- фаталното

усещане.

 

Тогава,

нека пребъде

това, което

Е!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0