едимах едимах
7 44
Nov 17, 2018, 9:01 PM

Здравей самота

  Poetry » Other
958 0 1

Тя беше тиха...

Влизаше на пръсти.

Прегръщаше ме силно,

просто като жена.

 

Тя беше вярата!

Когато губех

и частица дори -

от своята.

 

Споделяше мъдрости,

но съдейки безспир...

Носеше и усещане 

за свобода.

 

Беше хубава жена!

И сила велика - на битието.

Беше мъдра.

Не знаеше само

какво - Е!

 

Беше прозрение!

Но, така и тя

и днес дори -

не ме разбра!

 

Тлее сърцето ми.

Свива се и се губи...

Уморено е.

 

Уморено -

от несправедливост.

И най- фаталното

усещане.

 

Тогава,

нека пребъде

това, което

Е!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0