едимах едимах
7 44
Nov 17, 2018, 9:01 PM

Здравей самота

  Poetry » Other
945 0 1

Тя беше тиха...

Влизаше на пръсти.

Прегръщаше ме силно,

просто като жена.

 

Тя беше вярата!

Когато губех

и частица дори -

от своята.

 

Споделяше мъдрости,

но съдейки безспир...

Носеше и усещане 

за свобода.

 

Беше хубава жена!

И сила велика - на битието.

Беше мъдра.

Не знаеше само

какво - Е!

 

Беше прозрение!

Но, така и тя

и днес дори -

не ме разбра!

 

Тлее сърцето ми.

Свива се и се губи...

Уморено е.

 

Уморено -

от несправедливост.

И най- фаталното

усещане.

 

Тогава,

нека пребъде

това, което

Е!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0