Днес по-различно ми пее морето.
Август си тръгна и дръпна небето -
малко по-ниско
и малко по-сиво,
малко дъждовно.
Но пак е красиво.
Слиза на пръсти септември, усетил
колко тъгувам иде ли есен.
С дъх на смокини ухайно ме кани,
гали очите със слънчеви длани.
Но му е тихичко.
Тихо е вече.
Птичата песен към юг ли изтече?
Нищо.
Утрата му с мокри крачета
пак ще се радват на детски гласчета.
Всяко дърво ще е пъстра кокетка
скоро.
На мен ще трябва жилетка.
Ден подир ден по зрънцѐ ще се свива..
Днес съм различна...
Различно щастлива.
© Деа Todos los derechos reservados