4 jun 2012, 10:13

Земетресение

935 0 0

                                               Оня ден ме то люля,

                                               ама не от Пернишка земя.

                                               Нито блока ми се клати,

                                               нито бягах по чорапи.

                                                                                      

                                               Ами ще кажете: ,,Какво

                                               тогаз туй чудо е било?"

                                               Ами земетресение си беше то,

                                               самоче в семейното гнездо.

                                                               

                                               Всичко започна от това,

                                               когато реших до мене да има жена,

                                               че вече сам няма да живея, 

                                               че до нейното рамо ще изтлея.

                                                                    

                                                Уж жената е сътворена

                                                от реброто на Адама.

                                                Вятър работа,

                                                щом събрахме се двама.

                                                                        

                                                Още първия месец

                                                цялата заплата ми прибра,

                                                с това ми подсказа,

                                                че има рога.

 

                                                Срам, позор за мене бохема.

                                                Какво ще правя, щом тя така взема.

                                                Видях. Тъй няма да стане.

                                                Реших. Черна каса ще имам.

                                                Не може тя да ме хване.

                                                                   

                                                Не може ли?

                                                Забравих аз за най-добрия

                                                шпионин на света.

                                                Мата Хари се казва

                                                и това е жена.

                                                              

                                                И хвана ме тя...

                                                Започна се със словесна война.

                                                После не се спря

                                                да блъска вратите.

                                                Като торнадо от 5-та степен вилня.

                                                                        

                                                Нито мигнах, нито спах.

                                                Земетресението в Перник

                                                бе за минути,

                                                а при мене цяла нощ,

                                                само дето къщата не се срути

                                                и аз оцелях. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    

                                                                                                                    

 

                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...