4.06.2012 г., 10:13

Земетресение

936 0 0

                                               Оня ден ме то люля,

                                               ама не от Пернишка земя.

                                               Нито блока ми се клати,

                                               нито бягах по чорапи.

                                                                                      

                                               Ами ще кажете: ,,Какво

                                               тогаз туй чудо е било?"

                                               Ами земетресение си беше то,

                                               самоче в семейното гнездо.

                                                               

                                               Всичко започна от това,

                                               когато реших до мене да има жена,

                                               че вече сам няма да живея, 

                                               че до нейното рамо ще изтлея.

                                                                    

                                                Уж жената е сътворена

                                                от реброто на Адама.

                                                Вятър работа,

                                                щом събрахме се двама.

                                                                        

                                                Още първия месец

                                                цялата заплата ми прибра,

                                                с това ми подсказа,

                                                че има рога.

 

                                                Срам, позор за мене бохема.

                                                Какво ще правя, щом тя така взема.

                                                Видях. Тъй няма да стане.

                                                Реших. Черна каса ще имам.

                                                Не може тя да ме хване.

                                                                   

                                                Не може ли?

                                                Забравих аз за най-добрия

                                                шпионин на света.

                                                Мата Хари се казва

                                                и това е жена.

                                                              

                                                И хвана ме тя...

                                                Започна се със словесна война.

                                                После не се спря

                                                да блъска вратите.

                                                Като торнадо от 5-та степен вилня.

                                                                        

                                                Нито мигнах, нито спах.

                                                Земетресението в Перник

                                                бе за минути,

                                                а при мене цяла нощ,

                                                само дето къщата не се срути

                                                и аз оцелях. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    

                                                                                                                    

 

                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...