4 июн. 2012 г., 10:13

Земетресение

937 0 0

                                               Оня ден ме то люля,

                                               ама не от Пернишка земя.

                                               Нито блока ми се клати,

                                               нито бягах по чорапи.

                                                                                      

                                               Ами ще кажете: ,,Какво

                                               тогаз туй чудо е било?"

                                               Ами земетресение си беше то,

                                               самоче в семейното гнездо.

                                                               

                                               Всичко започна от това,

                                               когато реших до мене да има жена,

                                               че вече сам няма да живея, 

                                               че до нейното рамо ще изтлея.

                                                                    

                                                Уж жената е сътворена

                                                от реброто на Адама.

                                                Вятър работа,

                                                щом събрахме се двама.

                                                                        

                                                Още първия месец

                                                цялата заплата ми прибра,

                                                с това ми подсказа,

                                                че има рога.

 

                                                Срам, позор за мене бохема.

                                                Какво ще правя, щом тя така взема.

                                                Видях. Тъй няма да стане.

                                                Реших. Черна каса ще имам.

                                                Не може тя да ме хване.

                                                                   

                                                Не може ли?

                                                Забравих аз за най-добрия

                                                шпионин на света.

                                                Мата Хари се казва

                                                и това е жена.

                                                              

                                                И хвана ме тя...

                                                Започна се със словесна война.

                                                После не се спря

                                                да блъска вратите.

                                                Като торнадо от 5-та степен вилня.

                                                                        

                                                Нито мигнах, нито спах.

                                                Земетресението в Перник

                                                бе за минути,

                                                а при мене цяла нощ,

                                                само дето къщата не се срути

                                                и аз оцелях. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    

                                                                                                                    

 

                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...