4 июн. 2012 г., 10:13

Земетресение

933 0 0

                                               Оня ден ме то люля,

                                               ама не от Пернишка земя.

                                               Нито блока ми се клати,

                                               нито бягах по чорапи.

                                                                                      

                                               Ами ще кажете: ,,Какво

                                               тогаз туй чудо е било?"

                                               Ами земетресение си беше то,

                                               самоче в семейното гнездо.

                                                               

                                               Всичко започна от това,

                                               когато реших до мене да има жена,

                                               че вече сам няма да живея, 

                                               че до нейното рамо ще изтлея.

                                                                    

                                                Уж жената е сътворена

                                                от реброто на Адама.

                                                Вятър работа,

                                                щом събрахме се двама.

                                                                        

                                                Още първия месец

                                                цялата заплата ми прибра,

                                                с това ми подсказа,

                                                че има рога.

 

                                                Срам, позор за мене бохема.

                                                Какво ще правя, щом тя така взема.

                                                Видях. Тъй няма да стане.

                                                Реших. Черна каса ще имам.

                                                Не може тя да ме хване.

                                                                   

                                                Не може ли?

                                                Забравих аз за най-добрия

                                                шпионин на света.

                                                Мата Хари се казва

                                                и това е жена.

                                                              

                                                И хвана ме тя...

                                                Започна се със словесна война.

                                                После не се спря

                                                да блъска вратите.

                                                Като торнадо от 5-та степен вилня.

                                                                        

                                                Нито мигнах, нито спах.

                                                Земетресението в Перник

                                                бе за минути,

                                                а при мене цяла нощ,

                                                само дето къщата не се срути

                                                и аз оцелях. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

    

                                                                                                                    

 

                                                                  

 

 

 

 

 

 

 

                       

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...