M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
11 feb 2023, 19:03

Земетресение 

  Poesía
930 8 17

Зловещо се пропука турската земя,

смърт нахлува страшна в мирните простори.

В мрак страхът пълзи подобно на змия,

в тухлени стени и тонове бетонни.

 

Гласовете глухи от подземен ад,

вятърът злокобно, страшно ги разкъса.

Хора, доброволци, кучета вървят,

в кървав и удавен път на земетръса.

 

Някъде проплаква тъжен детски плач,

чува се в борбата оня удар първи.

малкото сърце, макар и в смъртен здрач,

срязал, на живота пъпните му върви.

 

Ветрове просмукват ледени тела,

тленните останки в пепел оживели.

На линейки  бързи свирят колела,

молим се да има още оцелели.

 

С белези на хора мъртви в този град,

зейват страшни рани вредом по земята.

Времето притиска с погледа злорад,

изгорели листи вятърът премята.

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ивита, Аарон, Акеми, благодаря ви, за коментарите и съпричастието. Бъдете здрави и вдъхновени. Дано не се случват повече такива трагедии!
  • Neron.1, говориш за събития отпреди години. За всяко от тях се е изписало предостатъчно.

    Разтърсващ стих, Мини. Напоследък много им се събра на горките хорица а на нас не ни остава друго освен да помогнем с каквото ни е по възможностите и да се молим подобно бедствие никога да не се случва на наша територия. Хубава вечер.
  • Тихо! Тихо!...Живот под руините стене!
    Все още ми е трудно да се съвзема от трагедията, която погълна толкова животи и мечти. И до днес чета какви ли не коментари за възмездие, за отмъщение на природата, за кармични уроци и изкупуване на грехове. Всеки пише и коментира, а аз се чудя понякога къде се скри човешкото...
    И все пак го откривам- в изнурените лица на доброволците, запечатани завинаги в съзнанието, в очите на четириногите ни приятели- спасители, в зрънцето любов към човека. Без значение от религията и името.
    Прекрасен е стихът ти, Мини.Стискам ти ръка!
  • Нина, благодаря ти че постави стиха в любими! Бъди здрава и вдъхновена!
  • Благодаря ти мила, Злати, за съпричастността, която оказа с коментара на стиха. Бъди здрава и благословена!
  • Силен, дълбок, затрогващ стих, Мини! Емпатията и съпричастността са признак на човешкото у човеците с големи сърца! Благодаря!
  • Благодаря ти, Петър, че коментира стиха. Така е, друго неможем да направим, дано не се случва вече!
  • Поздравления за гражданската позиция чрез стиховете ти. Да, трябва да бъдем човеци. Но, все още пред природата сме безпомощни...
  • Благодаря ти, Ангел, за съпричастността и коментара. Бъди здрав и вдъхновен!
  • Силен стих Миночка ,Почуствах го и съм съпричастен с болката и загубата на много хора!
  • Силен стих с неповторима образност, Мини. Всички сме потресени от случващото се, от хилядите невинни жертви и от още хиляди, борещи се за живота си. Да не говорим за опустошенията и останалите без дом и подслон хора. Всяка ръка, подадена в този момент, всеки жест на помощ и съпричастност, та дори и само в молитви и стих са жестове на човещина. Адмирации!
  • Мария, благодарна съм ти, че ми написа такъв хубав коментар. Съпричастността ме кара, да се чувствам много по сигурна, в този суров живот! Хубав ден!
  • Впечатли ме този "кървав и удавен път на земетръса"! Поздравявам те за човешкия отзвук в сърцето ти, родил това стихотворение, благодарение на искрената ти съпричастност, Мини!🌹😘
  • Благодаря ти,Тони, коментара ти е толкова сърцат и съпричастен. Дано повече да не се случват такива неща. Съжалявам за безбройните човешки същества, които намериха смъртта си!
  • Асенчо, благодаря ти че постави стиха в любими! Спокойна вечер!
  • Благодаря ти от сърце, Младен,че прочете, коментира и постави стиха в любими. Ужасът не може никога да се забрави.Толкова жертви само за 2 минути трус. Дано не се случва повече. Жалко, много жалко!
  • Браво, Миночка!
    Написала си много силен стих - стих на съпричастност към злощастните съдби на потърпевшите от ужасното земетресение. Трудно е да си представим какво са преживели тези хора. Дано никога да не узнаем. Помня земетресението през 1977г., предизвикано от мощния трус във Вранча. Ужасът от него още не е избледнял в паметта ми. Бъди благословена, че пишеш за събратята си човеци. Перото ти е благородно и възвишено! Поздравявам те!
Propuestas
: ??:??