Земетресение
Зловещо се пропука турската земя,
смърт нахлува страшна в мирните простори.
В мрак страхът пълзи подобно на змия,
в тухлени стени и тонове бетонни.
Гласовете глухи от подземен ад,
вятърът злокобно, страшно ги разкъса.
Хора, доброволци, кучета вървят,
в кървав и удавен път на земетръса.
Някъде проплаква тъжен детски плач,
чува се в борбата оня удар първи.
малкото сърце, макар и в смъртен здрач,
срязал, на живота пъпните му върви.
Ветрове просмукват ледени тела,
тленните останки в пепел оживели.
На линейки бързи свирят колела,
молим се да има още оцелели.
С белези на хора мъртви в този град,
зейват страшни рани вредом по земята.
Времето притиска с погледа злорад,
изгорели листи вятърът премята.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
