Barona38 (Ивайло Терзийски)
352 6651
8 mar 2009, 4:57

Земетръси 

  Poesía
958 0 18

З Е М Е Т Р Ъ С И

 

 

 

Хайде, разказвай ми пак за мъжа си,

твоето щастие, музо:

как се прибира привечер на пръсти

в спалнята, ласкав и гузен,

 

 

... как се опира на твоето рамо

и те посбутва със лакти...

И след минути е вече задрямал.

Просто охолство инфарктно!

 

 

Къщата зее бездушна и празна.

Как и с кого тост да вдигнеш!...

Имаш богатство - несбъднати празници.

И под ръка – цяло ято от книги.

 

 

Гледаш го. Даже вечерята вкусна

не е докоснал и с поглед...

Как този мъж би могла да напуснеш?!

И да го сториш, а после:

 

 

с мен накъде: разпилявам живота си

в клетви, в признания късни.

 

 

Хайде, изритай ме с гняв от леглото,

да не родим земетръси...

 

 

© Ивайло Терзийски Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??