Земетръси
З Е М Е Т Р Ъ С И
Хайде, разказвай ми пак за мъжа си,
твоето щастие, музо:
как се прибира привечер на пръсти
в спалнята, ласкав и гузен,
... как се опира на твоето рамо
и те посбутва със лакти...
И след минути е вече задрямал.
Просто охолство инфарктно!
Къщата зее бездушна и празна.
Как и с кого тост да вдигнеш!...
Имаш богатство - несбъднати празници.
И под ръка – цяло ято от книги.
Гледаш го. Даже вечерята вкусна
не е докоснал и с поглед...
Как този мъж би могла да напуснеш?!
И да го сториш, а после:
с мен накъде: разпилявам живота си
в клетви, в признания късни.
Хайде, изритай ме с гняв от леглото,
да не родим земетръси...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
