Стъпила съм с корени дълбоки
достигащи сърцето на земята,
пия соковете и, и нови сили
да мога, да летя до небесата.
Свободна мога да съм, и да обичам,
не ми прилича в клетка да стоя,
обичта ми е песен на душата
и в нея себе си – да отстоя!
Душата може тихичко да пее,
без ласки и фанфарен шум,
не кълве трохи, посява семе
на земята, и любов в човешки ум.
Небето ми е покрива на птица,
земята има условност и закон,
песента е с глас от високото,
в земното стоя на женски трон!
© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados