Земнокритичен ли си?

Нощ. Тишина.

Гледаш луната...

Все е самотна,

но е в позлата...

Върху звездите

поглед ли спираш,

пак на земята

в миг се намираш.

Вече не си

и романтичен.

Ставаш отново

земнокритичен...

Свързваш звездите

с песни, куплети -

(станаха много

с изкуство заети)

и ще си кажеш

с поглед в луната:

- някой ще блесне ли

с нейна позлата?

(Че отразена е,

знаем го всички).

Но е единствена -

сред много

          звездички.