Земнокритичен ли си?
580
0
0
Нощ. Тишина.
Гледаш луната...
Все е самотна,
но е в позлата...
Върху звездите
поглед ли спираш,
пак на земята
в миг се намираш.
Вече не си
и романтичен.
Ставаш отново
земнокритичен...
Свързваш звездите
с песни, куплети -
(станаха много
с изкуство заети)
и ще си кажеш
с поглед в луната:
- някой ще блесне ли
с нейна позлата?
(Че отразена е,
знаем го всички).
Но е единствена -
сред много
звездички.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Харита Колева Всички права запазени
