21 may 2016, 16:50

Земното събуждане 

  Poesía » Otra
300 0 0
Утрото се рони на зърна-
озарява ъглите небесни.
Ранобудна, кротката сърна
си закусва със тревите пресни.
Някъде се чува глас на кос
после пак настъпва тишината.
Слънцето- отдавна чакан гост,
ноктите забива в равнината.
Мравките са тръгнали на път-
трудовият ден сега започва.
През деня те никога не спят
докат пълнят складове под почва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??