Земното събуждане
394
0
0
Утрото се рони на зърна-
озарява ъглите небесни.
Ранобудна, кротката сърна
си закусва със тревите пресни.
Някъде се чува глас на кос
после пак настъпва тишината.
Слънцето- отдавна чакан гост,
ноктите забива в равнината.
Мравките са тръгнали на път-
трудовият ден сега започва.
През деня те никога не спят
докат пълнят складове под почва.
Буди се земятя пак от сън-
почва се живота отначало.
И е светло, и е ведро вън
там, където слово е звучало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
