dara33 (Лили Спасова)
78 225
7 abr 2005, 14:15

Земя 

  Poesía
969 0 3
Земята е изблещила очите си
и жадно е протегнала треви.
Плътта й е напукана и кървава.
Ранена е, а все мълчи, мълчи…
Осъжда ни жестоко днес земята.
Без думи, укор или стонове.
Земята е изблещила очите си.
Утробата й празна е сега.
Наместо спящи малки кълнове,
във себе си е скрила тя смъртта.
Мълчи земята осъдително,
пpибрала своя гняв в недрата си,
и само страшни земетръси
говорят за стаената й болка.

О, хора, обичайте земята си!

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • О, хора, обичайте земята си!
    "О, хора... " да бе


    хубаво е и това
  • Дълбок философски смисъл в много насоки, най-простият от които е безплодието на нашата българска земя, а в по-широк аспект-натрупаната отрицателна енергия в резултат на войните и моралната разруха на човечеството.Отличен!
  • Стихът е не само прекрасен, но и изключително актуален, защото нашата Земя е наистина застрашена от унищожение и всеки трябва да се замисли и да се старае с каквото може да й помогне. От мен едно 6 и една
Propuestas
: ??:??