Земя
Земята е изблещила очите си
и жадно е протегнала треви.
Плътта й е напукана и кървава.
Ранена е, а все мълчи, мълчи…
Осъжда ни жестоко днес земята.
Без думи, укор или стонове.
Земята е изблещила очите си.
Утробата й празна е сега.
Наместо спящи малки кълнове,
във себе си е скрила тя смъртта.
Мълчи земята осъдително,
пpибрала своя гняв в недрата си,
и само страшни земетръси
говорят за стаената й болка.
О, хора, обичайте земята си!
и жадно е протегнала треви.
Плътта й е напукана и кървава.
Ранена е, а все мълчи, мълчи…
Осъжда ни жестоко днес земята.
Без думи, укор или стонове.
Земята е изблещила очите си.
Утробата й празна е сега.
Наместо спящи малки кълнове,
във себе си е скрила тя смъртта.
Мълчи земята осъдително,
пpибрала своя гняв в недрата си,
и само страшни земетръси
говорят за стаената й болка.
О, хора, обичайте земята си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Спасова Всички права запазени
