Duka (Антон)
5 16
31 may 2007, 8:43

ЗЕМЯ 

  Poesía
693 0 4
                 Земя

Земя, миришеш тъй могъщо,
а раждаш толкоз нежни цветове
В недрата си безкористно прегръщаш
живот и смърт, за теб еднакви светове.

Във меката ти, топла, влажна оран
за зрънцето, подобно майчина утроба
покълва, никне, пие от живота,
а мъртвият покой намира в гроба.

Страдалница си, майко ти,

тъй свойте рожби да отглеждаш,
а после пак при теб да ги прибираш.

Поклон пред тебе, земьо, толкоз земна,
събрала във едно страдания и радост,
плодът изгнива в теб, а семето зачева,
ти старостта погребваш и раждаш нова младост!

© Антон Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??