ЗЕМЯ
Земя
Земя, миришеш тъй могъщо,
а раждаш толкоз нежни цветове
В недрата си безкористно прегръщаш
живот и смърт, за теб еднакви светове.
Във меката ти, топла, влажна оран
за зрънцето, подобно майчина утроба
покълва, никне, пие от живота,
а мъртвият покой намира в гроба.
Страдалница си, майко ти,
тъй свойте рожби да отглеждаш,
а после пак при теб да ги прибираш.
Поклон пред тебе, земьо, толкоз земна,
събрала във едно страдания и радост,
плодът изгнива в теб, а семето зачева,
ти старостта погребваш и раждаш нова младост!
Земя, миришеш тъй могъщо,
а раждаш толкоз нежни цветове
В недрата си безкористно прегръщаш
живот и смърт, за теб еднакви светове.
Във меката ти, топла, влажна оран
за зрънцето, подобно майчина утроба
покълва, никне, пие от живота,
а мъртвият покой намира в гроба.
Страдалница си, майко ти,
тъй свойте рожби да отглеждаш,
а после пак при теб да ги прибираш.
Поклон пред тебе, земьо, толкоз земна,
събрала във едно страдания и радост,
плодът изгнива в теб, а семето зачева,
ти старостта погребваш и раждаш нова младост!
© Антон All rights reserved.
