Duka (Антон)
5 16
31.05.2007 г., 8:43 ч.

ЗЕМЯ 

  Поезия
665 0 4
                 Земя

Земя, миришеш тъй могъщо,
а раждаш толкоз нежни цветове
В недрата си безкористно прегръщаш
живот и смърт, за теб еднакви светове.

Във меката ти, топла, влажна оран
за зрънцето, подобно майчина утроба
покълва, никне, пие от живота,
а мъртвият покой намира в гроба.

Страдалница си, майко ти,

тъй свойте рожби да отглеждаш,
а после пак при теб да ги прибираш.

Поклон пред тебе, земьо, толкоз земна,
събрала във едно страдания и радост,
плодът изгнива в теб, а семето зачева,
ти старостта погребваш и раждаш нова младост!

© Антон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??