Земята е студена, погълната от лятото. Душата й пленена, полека тъне в блатото. И страстите не са горещи, и мъртви са запалените свещи. И въздухът пропит е с магия, която просто кара те да виеш. И слънцето съблече си позлатата. И всяка твар си мисли за отплатата. И птицата, забравила гнездо и майка, превърна се във врана, вместо чайка. И Богът ни е днес неумолим, защото не е онзи, Елохим. Изкуството, спасителният кръст, превърна се в джужде на ръст. Зверове измесиха се с хора и вече не е син простора. Надеждата окаляна лежи, защото невъзможност й тежи. Земята, от децата си ранена, издъхва, затова ни е студено.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.