земята е студена

11 мая 2008 г., 18:58

Поэзия

559 0 0

Земята е студена, погълната от лятото.
Душата й пленена, полека тъне в блатото.
И страстите не са горещи,
и мъртви са запалените свещи.
И въздухът пропит е с магия,
която просто кара те да виеш.
И слънцето съблече си позлатата.
И всяка твар си мисли за отплатата.
И птицата, забравила гнездо и майка,
превърна се във врана, вместо чайка.
И Богът ни е днес неумолим,
защото не е онзи, Елохим.
Изкуството, спасителният кръст,
превърна се в джужде на ръст.
Зверове измесиха се с хора
и вече не е син простора.
Надеждата окаляна лежи,
защото невъзможност й тежи.
Земята, от децата си ранена,
издъхва, затова ни е студено.

земята е студена

Свързани произведения

Комментарии

Предложения