Земята е студена, погълната от лятото.
Душата й пленена, полека тъне в блатото.
И страстите не са горещи,
и мъртви са запалените свещи.
И въздухът пропит е с магия,
която просто кара те да виеш.
И слънцето съблече си позлатата.
И всяка твар си мисли за отплатата.
И птицата, забравила гнездо и майка,
превърна се във врана, вместо чайка.
И Богът ни е днес неумолим,
защото не е онзи, Елохим. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up