Земята на България:
днес кой, по чиѝ интереси --
харизва за жълти пари?!...*
Народе мой български: де си,
гневът си в юмрук стовари!...
В Земята ни родна, свещена,
кой днеска чертае межда
и струва я в стока разменна?!...
.. Задала се`й страшна беда!...
Да грабнем мотики и вили,
че тази Земя, „като длан” --
с Живота си млад са платили
войници във кървава бран!...
Единствено тя ни остана
в наследство от славни деди!...
От Черно море до Балкана
вдълбаии са техни следи!...
От Дунава „бял” до Родопа,
от нос Еминѐ до Пирѝн
столетия текъл живота
тук в тази Земя -- несломим!...
Земята ни родна... Кърмилница...
И къс от Безкрая за нас:
във Животът ни, Майка – закрилница,
и място за гроб в: „ Оня час!...”
... Но днес: във селцата щом мръква
ни свещ, ни кандилце гори
в полуразрушените църкви --
от Бóга в забрава дори...
Народът ни, вече зомбиран,
след толкова много беди:
ще реже, но без да разбира --
сам клонът, на който седѝ...
А щом го подлъжат с „парата”
с коварен, изпитан подход,
то той ще е „вън от играта”
за всеки последващ Живот!...
(Туземци от някакъв остров
във Световния тих океан --
си продали Земята... И после --
изчезнали просто от там!...)
... Когато във други държави,
които ни хулят без свян,
строили дворци, катедрали --
над нас е висял ятаган...
Сега пък в абсурдни капризи,
с политкоректни игри,
по феодално харизват
и нас, със земята дори...
А нашите Замъци!... Древните,
са само в руини... И смес:
е Историята ни, със Легендите,
но и те са в Земята до днес!...
... Разказва легендата: „В Края --
когато Земята раздал,
опомнил се Бог и от Рая
парче на България дал...”
...Но вече ги няма ония
тук българи стари, с мерак
за Земята си -- толкова жива
напролет в безбрежния злак,
когато във свежата зѐлен
и макове диви цъфтят,
и вятър в простора нацѐлен
пилее със чар аромат...
... но лесно безродник продава
земя ли е сам наследил,
тя с нищо не му омилява –
не е ли копал и садил!...
Със пагубна страст дестинации
влекат го с хазартен кураж --
стопява се в другите нации
той с нова: Родина--мираж...
Езика на свойта държава,
зафъфлил нелепо с акцент --
Земята ѝ би разпродавал:
без мисъл и без сантимент...
... А когато лѝ не останат
в Земята ни, Българи тук,
и там, по селцата в Балкана
засели се башибозук:
по свой си тертип и страната
ни, как ли ще кръстят завчас?!...
... За Бога!...Земята ни братя
да пребъде трябва след нас!...
... А Вселената наша: България
Вечността населяваща с чар,
във тази жестока лотария
да остане с щастливият зар!...
*************************************
*Европейския съюз задължава България да
продава земеделската си земя на чужденци.
А в един момент, българите ще се окажат --
чужденци в Родината си!...
© Коста Качев Todos los derechos reservados
И това със майчиния език не го разбирам - идем им на гости - говорим техния, те ни дойдат - пак говорим техния... Не съм против изучаване на чужди буквари, но все пак да не ни поглъщат изцяло!