21 jul 2006, 14:22

Земьо омайна

  Poesía
802 0 9
Земьо, кърмилнице омайна,
разкрий пред нас свещенната си тайна,
потулвана от теб тринайсет века -
дух несломим по стръмната пътека!

Чедата ти, Родино свята,
се реят вредом по земята.
И свидни синове и дъщери
подслон намират в чужди далнини.

А други готвят се безспир
да те напуснат, и о, шир...
в мечтите вятърът платна издува,
но питам се дали си струва?

Че тръгнат ли - ще ги боли,
а пътят труден е, нали?
Изпълнен с рискове, пряпятствия безчет,
а може... тук да си останат за късмет.

Ти приласкай ги топло, нежно,
на тях не гледай тъй небрежно.
С поклон ще почетат, теб, родната си пръст
и ще дочакат милост, изкупление и кръст.

25.09.2000 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мери,последния ти коментар много ме впечатли,хареса ми и стиха ти!
    Поздравления!
  • Хубав стих, Мери!!!
  • Именно това е, предизвикано беше, заради търпените доста лишения
    "там". Вие представяте ли си 12 часа на струга, лягаш да спиш, имаш време само за обяд, пак спиш, в 15:30 отново на автобуса към струга - жена ти е в друга смяна, може за седмица да не се видите, тийнейджърката ти:... оставяш нужните евро за през деня, имаш почивка две седмици през август, и добре, че ще си я изкараш в Родината. Честно, тогава се чувствах безсилна, липсваха ми, нямаше перспектива тук и какво да ги върне - а заминаваха много, и сега - безлюдни села, съборетини, които постягат през август, пет човека - по един в къща, които и магазин си нямат! Такова нещо не заслужаваме... Избора ни /включвам и себе си - и аз съм мислила да замина/ е труден, или лишения в чужбина, или безработни погледи в България... и няма еднозначен отговор. Такова е било началото на века, за съжаление...
  • Мери чувстваш ли всичко това, което си писала?!
    Какви са тези глупости
    "Ти приласкай ги топло, нежно,
    на тях не гледай тъй небрежно."
    А има ли друг поглед освен небрежния?
    А замисляш ли се за погледа на многото безработни в България?
    Или да са тук пък да се оправят както могат.
  • И кой е казал, че се сърдя, просто приемам резултата, благодаря ти, доста ми помагаш, но за онези двете лиричните, наистина, не съм готова да ги редактирам - в дупка съм и това е...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...