21 jul 2006, 14:22

Земьо омайна

  Poesía
796 0 9
Земьо, кърмилнице омайна,
разкрий пред нас свещенната си тайна,
потулвана от теб тринайсет века -
дух несломим по стръмната пътека!

Чедата ти, Родино свята,
се реят вредом по земята.
И свидни синове и дъщери
подслон намират в чужди далнини.

А други готвят се безспир
да те напуснат, и о, шир...
в мечтите вятърът платна издува,
но питам се дали си струва?

Че тръгнат ли - ще ги боли,
а пътят труден е, нали?
Изпълнен с рискове, пряпятствия безчет,
а може... тук да си останат за късмет.

Ти приласкай ги топло, нежно,
на тях не гледай тъй небрежно.
С поклон ще почетат, теб, родната си пръст
и ще дочакат милост, изкупление и кръст.

25.09.2000 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мери,последния ти коментар много ме впечатли,хареса ми и стиха ти!
    Поздравления!
  • Хубав стих, Мери!!!
  • Именно това е, предизвикано беше, заради търпените доста лишения
    "там". Вие представяте ли си 12 часа на струга, лягаш да спиш, имаш време само за обяд, пак спиш, в 15:30 отново на автобуса към струга - жена ти е в друга смяна, може за седмица да не се видите, тийнейджърката ти:... оставяш нужните евро за през деня, имаш почивка две седмици през август, и добре, че ще си я изкараш в Родината. Честно, тогава се чувствах безсилна, липсваха ми, нямаше перспектива тук и какво да ги върне - а заминаваха много, и сега - безлюдни села, съборетини, които постягат през август, пет човека - по един в къща, които и магазин си нямат! Такова нещо не заслужаваме... Избора ни /включвам и себе си - и аз съм мислила да замина/ е труден, или лишения в чужбина, или безработни погледи в България... и няма еднозначен отговор. Такова е било началото на века, за съжаление...
  • Мери чувстваш ли всичко това, което си писала?!
    Какви са тези глупости
    "Ти приласкай ги топло, нежно,
    на тях не гледай тъй небрежно."
    А има ли друг поглед освен небрежния?
    А замисляш ли се за погледа на многото безработни в България?
    Или да са тук пък да се оправят както могат.
  • И кой е казал, че се сърдя, просто приемам резултата, благодаря ти, доста ми помагаш, но за онези двете лиричните, наистина, не съм готова да ги редактирам - в дупка съм и това е...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...