Земьо омайна
разкрий пред нас свещенната си тайна,
потулвана от теб тринайсет века -
дух несломим по стръмната пътека!
Чедата ти, Родино свята,
се реят вредом по земята.
И свидни синове и дъщери
подслон намират в чужди далнини.
А други готвят се безспир
да те напуснат, и о, шир...
в мечтите вятърът платна издува,
но питам се дали си струва?
Че тръгнат ли - ще ги боли,
а пътят труден е, нали?
Изпълнен с рискове, пряпятствия безчет,
а може... тук да си останат за късмет.
Ти приласкай ги топло, нежно,
на тях не гледай тъй небрежно.
С поклон ще почетат, теб, родната си пръст
и ще дочакат милост, изкупление и кръст.
25.09.2000 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
