21.07.2006 г., 14:22

Земьо омайна

797 0 9
Земьо, кърмилнице омайна,
разкрий пред нас свещенната си тайна,
потулвана от теб тринайсет века -
дух несломим по стръмната пътека!

Чедата ти, Родино свята,
се реят вредом по земята.
И свидни синове и дъщери
подслон намират в чужди далнини.

А други готвят се безспир
да те напуснат, и о, шир...
в мечтите вятърът платна издува,
но питам се дали си струва?

Че тръгнат ли - ще ги боли,
а пътят труден е, нали?
Изпълнен с рискове, пряпятствия безчет,
а може... тук да си останат за късмет.

Ти приласкай ги топло, нежно,
на тях не гледай тъй небрежно.
С поклон ще почетат, теб, родната си пръст
и ще дочакат милост, изкупление и кръст.

25.09.2000 год.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мери,последния ти коментар много ме впечатли,хареса ми и стиха ти!
    Поздравления!
  • Хубав стих, Мери!!!
  • Именно това е, предизвикано беше, заради търпените доста лишения
    "там". Вие представяте ли си 12 часа на струга, лягаш да спиш, имаш време само за обяд, пак спиш, в 15:30 отново на автобуса към струга - жена ти е в друга смяна, може за седмица да не се видите, тийнейджърката ти:... оставяш нужните евро за през деня, имаш почивка две седмици през август, и добре, че ще си я изкараш в Родината. Честно, тогава се чувствах безсилна, липсваха ми, нямаше перспектива тук и какво да ги върне - а заминаваха много, и сега - безлюдни села, съборетини, които постягат през август, пет човека - по един в къща, които и магазин си нямат! Такова нещо не заслужаваме... Избора ни /включвам и себе си - и аз съм мислила да замина/ е труден, или лишения в чужбина, или безработни погледи в България... и няма еднозначен отговор. Такова е било началото на века, за съжаление...
  • Мери чувстваш ли всичко това, което си писала?!
    Какви са тези глупости
    "Ти приласкай ги топло, нежно,
    на тях не гледай тъй небрежно."
    А има ли друг поглед освен небрежния?
    А замисляш ли се за погледа на многото безработни в България?
    Или да са тук пък да се оправят както могат.
  • И кой е казал, че се сърдя, просто приемам резултата, благодаря ти, доста ми помагаш, но за онези двете лиричните, наистина, не съм готова да ги редактирам - в дупка съм и това е...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...