Зима
Вън е бяло като сън,
бяла е луната.
Бял е нужника навън,
също и асмата.
Вълчи студ е вече вън,
мръзне ми чешмата.
Аз си дремя като пън
тихо у кревата
Кучето не лай от студ
скрила се й козата,
само оня темерут
ръга ма ф ребрата.
Да съм ринел вънка сняг,
искала пъртина.
Вън до улицата чак -
колкут да настина.
Ши са дигна чак кога
слънцето се скрие
и ще седна на софра
с вино и ракия!!!
Амин
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Костадин Todos los derechos reservados
