Вън е бяло като сън,
бяла е луната.
Бял е нужника навън,
също и асмата.
Вълчи студ е вече вън,
мръзне ми чешмата.
Аз си дремя като пън
тихо у кревата
Кучето не лай от студ
скрила се й козата,
само оня темерут
ръга ма ф ребрата.
Да съм ринел вънка сняг,
искала пъртина.
Вън до улицата чак -
колкут да настина.
Ши са дигна чак кога
слънцето се скрие
и ще седна на софра
с вино и ракия!!!
Амин
© Костадин All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
