31.01.2016 г., 18:05 ч.

Зима 

  Поезия » Хумористична
490 1 6

Вън е бяло като сън,
бяла е луната.
Бял е нужника навън,
също и асмата.
Вълчи студ е вече вън,
мръзне ми чешмата.
Аз си дремя като пън
тихо у кревата
Кучето не лай от студ
скрила се й козата,
само оня темерут
ръга ма ф ребрата.
Да съм ринел вънка сняг,
искала пъртина.
Вън до улицата чак -
колкут да настина.
Ши са дигна чак кога
слънцето се скрие
и ще седна на софра
с вино и ракия!!!
Амин

© Костадин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мислиш ли? От кога чакам някой да го оцени подобаващо и да го препоръча свише.
  • Е ТОВА СТИХ ТА ДРЪНКА! Идейно насочено, финес и разнообразие в изразните средства, картини от бита на твореца, литературни образи с контур и полусенки. Богата палитра в б яло и червено(вино и ракия). Учете се да пишете от този гений на възвишената поезия. Това стихче ще се хареса и на батБойко. Край, от днес нататък българския род, поезия има и става народ. Кунева обезателно ще го включи в учебните програми на 9-ти прогимназиален клас, както обеща подалия оставка Министър. "Върви народе изродени, към тъмни пропасти върви.... !
  • Нахална работа!
  • Наздраве!
Предложения
: ??:??