ЗИМА
ЗИМА
Леки стъпчици отекват
по трънливо опустялата пътека.
Песните последни секват
и светлината разлива се меко.
Слънцето се стапя с плач,
хвърляйки огнени искрици.
Последният есенен здрач
покрива небето с бистри сълзици.
Танцуващи пламъчета озаряват
полята- силно пожълтели
и в потоп от светлина обгръщат
плодовете- внезапно остарели.
Ветрец поклаща листата
на прошарените дървеса
и ПАК
през полето ръждясало съска
песента на самотния влак.
Лунна светлина се прокрадва
през пурпурния небосклон
и ябълка презряла се търкулва
от наскоро счупен клон.
Надолу през полетата се спуска,
бърза кат нощта
и през тревите сухи хруска
падналата огнена звезда.
И потъват полята във здрач,
тъма се разстила навред
и тихия горестен плач
на влака се носи напред.
Препуска сред облак студен,
носейки своя товар,
пленен от късният есенен ден
хранещ се с лед,вместо със жар.
И сменя сезоните вече
векове безбройни, безчет.
Идва със късната вечер
и снежинки разпръсква навред.
(07.09.2004г)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
