15 feb 2006, 11:31

ЗИМА 

  Poesía
836 0 6

ЗИМА

Леки стъпчици отекват
по трънливо опустялата пътека.
Песните последни секват
и светлината разлива се меко.


Слънцето се стапя с плач,
хвърляйки огнени искрици.
Последният есенен здрач
покрива небето с бистри сълзици.


Танцуващи пламъчета озаряват
полята- силно пожълтели
и в потоп от светлина обгръщат
плодовете- внезапно остарели.


Ветрец поклаща листата
на прошарените дървеса
и ПАК
през полето ръждясало съска
песента на самотния влак.


Лунна светлина се прокрадва
през пурпурния небосклон
и ябълка презряла се търкулва
от наскоро счупен клон.


Надолу през полетата се спуска,
бърза кат нощта
и през тревите сухи хруска
падналата огнена звезда.


И потъват полята във здрач,
тъма се разстила навред
и тихия горестен плач
на влака се носи напред.


Препуска сред облак студен,
носейки своя товар,
пленен от късният есенен ден
хранещ се с лед,вместо със жар.


И сменя сезоните вече
векове безбройни, безчет.
Идва със късната вечер
и снежинки разпръсква навред.

(07.09.2004г)

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • кумеца (Румен Ченков) - благодаря ти и на тЕб
  • Красива картина рисуваш.
  • благодаря ти
  • Привет Руми!В първия момент си помислих "как зима ,а има и ябълки".Може би зъглавието трябваше да бъде"Преди зима",но разбира се ти знаеш най-добре.А аз така се задълбочих във четене ,че дори не разбрах,че е дълго.Но пък е много хубаво!
  • хехе нямам за какво да се сърдя вярно е дълго,ама като тръгне писането..няма спиране :P стихотворението изобразява преходът от есента към зимата (предполагам се разбира,че нейн символ е влакът)
  • Идеята не е много ясна,а мисля и,че може да се съкрати малко.Не се сърди,че ти го казвам
Propuestas
: ??:??