11 ene 2017, 21:02

Зима

  Poesía » Otra
928 1 3

Зима

 

Настане вечер. Сняг завали.

Влизаш за минутка във нета.

Изведнъж, будилник звъни.

Кога е дошла, зората проклета.

 

Набързо изпиваш чаша кафе.

Колата, за жалост, не пали.

Висиш на спирката, като перде.

Проклинаш студа и пушиш цигари.

 

Дрънчащ отдалеч, автобусът пристига.

Успяваш и ти да се напъхаш във него.

От воня на чесън ти се повдига.

Притиснати всички, като детайли от "Лего".

 

И ето: заветната спирка за теб.

Закъснял си само час и половина.

Сняг до колене. Крачиш напред.

И правиш за другите тясна пъртина.

 

Влизаш във офиса. Токът е спрял.

Скърца от студ, дори радиатора.

Фикусът в ъгъла, увехнал, умрял.

И чуваш тъжната песен на вятъра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ник Желев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...