Зима
Зима
Настане вечер. Сняг завали.
Влизаш за минутка във нета.
Изведнъж, будилник звъни.
Кога е дошла, зората проклета.
Набързо изпиваш чаша кафе.
Колата, за жалост, не пали.
Висиш на спирката, като перде.
Проклинаш студа и пушиш цигари.
Дрънчащ отдалеч, автобусът пристига.
Успяваш и ти да се напъхаш във него.
От воня на чесън ти се повдига.
Притиснати всички, като детайли от "Лего".
И ето: заветната спирка за теб.
Закъснял си само час и половина.
Сняг до колене. Крачиш напред.
И правиш за другите тясна пъртина.
Влизаш във офиса. Токът е спрял.
Скърца от студ, дори радиатора.
Фикусът в ъгъла, увехнал, умрял.
И чуваш тъжната песен на вятъра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ник Желев Все права защищены
