Зима
Знам, бунтуват се моретата дори,
затихнали са и плажовете, някъде там,
хоризонтите спят в пашкули от мъгли,
а вятърът, хладнокръвен се разхожда в нощите сам,
зимата е царица, развяла бяла мантия,
покрила с длан и най-плахите лъчи,
живееща във свят изпълнен от студенина и апатия.
Но ще дойдат пак онези дни,
когато по разплаканите стъкла
ще нарисувам свойта пролет,
ще грейне пак цветната дъга,
олюляна от птичи полет.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Костова Todos los derechos reservados
