Знам, бунтуват се моретата дори,
затихнали са и плажовете, някъде там,
хоризонтите спят в пашкули от мъгли,
а вятърът, хладнокръвен се разхожда в нощите сам,
зимата е царица, развяла бяла мантия,
покрила с длан и най-плахите лъчи,
живееща във свят изпълнен от студенина и апатия.
Но ще дойдат пак онези дни,
когато по разплаканите стъкла
ще нарисувам свойта пролет,
ще грейне пак цветната дъга,
олюляна от птичи полет.
© Миглена Костова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
