Зима
Знам, бунтуват се моретата дори,
затихнали са и плажовете, някъде там,
хоризонтите спят в пашкули от мъгли,
а вятърът, хладнокръвен се разхожда в нощите сам,
зимата е царица, развяла бяла мантия,
покрила с длан и най-плахите лъчи,
живееща във свят изпълнен от студенина и апатия.
Но ще дойдат пак онези дни,
когато по разплаканите стъкла
ще нарисувам свойта пролет,
ще грейне пак цветната дъга,
олюляна от птичи полет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Костова Всички права запазени
