Ден след ден есента се изнизва
и захвърля своята шарена риза.
Зимата бяла чука на вратата.
Ах, само как я очакват децата!
И когато снежинките пухкави, леки,
долетят и затрупат всички пътеки,
пак ще има игри и забава.
Ще летят шейни по бяла морава!
Как обичам нежната зима!
Колко радост и смях отново ще има!
Светли празници сгряват душата
и най-много се радват децата. ...