20 дек. 2009 г., 14:22

Зима

991 0 2

Ден след ден есента се изнизва

и захвърля своята шарена риза.

Зимата бяла чука на вратата.

Ах, само как я очакват децата!

 

И когато снежинките пухкави, леки,

долетят и затрупат всички пътеки,

пак ще има игри и забава.

Ще летят шейни по бяла морава!

 

Как обичам нежната зима!

Колко радост и смях отново ще има!

Светли празници сгряват душата

и най-много се радват децата.

 

Идват Коледа, Нова година...

всеки знае, че подарък ще има.

Който здраво се е трудил и учи,

свойта награда за това ще получи!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти,Ангелче!Дано поне така да дарявам радост,защото иначе не ми е весело...но както и да е...сега е време,когато трябва да отпуснем душите си и ако можем да зарадваме хората,макар и с нещо съвсем незначително и дребно!Весели празници...и поздрави от мен!
  • "Как обичам нежната зима!
    Колко радост и смях отново ще има"
    Донасяш радост и смях и за мен!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...