ЗИМА
Мечтая за пепел и спомен
от дългата тягостна зима.
Стихът ми се скита бездомен,
изгубил и чувство, и рима.
Додея ми вече от зима -
тя с лед ме изпива до дъно.
Защо ли, сезон зъл, те има
и в нощите летни безсънни?
Снежинки безлики се трупат
в душата–чаша пропукана.
Изтръпвам!... Дано не я счупят,
преди тост да вдигне капчукът!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алина Стоянова Todos los derechos reservados
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
