Зима
ЗИМА
Мечтая за пепел и спомен
от дългата тягостна зима.
Стихът ми се скита бездомен,
изгубил и чувство, и рима.
Додея ми вече от зима -
тя с лед ме изпива до дъно.
Защо ли, сезон зъл, те има
и в нощите летни безсънни?
Снежинки безлики се трупат
в душата–чаша пропукана.
Изтръпвам!... Дано не я счупят,
преди тост да вдигне капчукът!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
