Зима до глезени
Болката легна на гърлото,
тихо и кротко стенание.
Нямаше страх и надлъгване,
нито излишни признания.
Имаше сняг на парцали,
имаше зима до глезени,
имаше вкус на раздяла -
кисел и с сълзи примесен.
Беше студено до скреж,
думите падаха ледени.
Аз те създадох. Веднъж.
Аз те научих да блеснеш.
Аз те обичах... обичам.
Топлех те, хранех те, кърпех...
Ала сега те отричам.
Нека треперя. Ти тръгвай...
тихо и кротко стенание.
Нямаше страх и надлъгване,
нито излишни признания.
Имаше сняг на парцали,
имаше зима до глезени,
имаше вкус на раздяла -
кисел и с сълзи примесен.
Беше студено до скреж,
думите падаха ледени.
Аз те създадох. Веднъж.
Аз те научих да блеснеш.
Аз те обичах... обичам.
Топлех те, хранех те, кърпех...
Ала сега те отричам.
Нека треперя. Ти тръгвай...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирина Todos los derechos reservados
