24 nov 2005, 6:33

Зима... Душата ми оголя!...

  Poesía
1.1K 0 2
Зима с вятъра север довява -
леден дъжд в тротоара тропти...
Всеки цвят свойта багра оставя;
с дрипи целият свят се покри...

Тръпне в кожата си изпръхтяла -
тя - земята... от студ загрубя!
И шубраци в небето простряла,
скръбна, сбогува се с есента...

Плачат тихо върби дългокоси
и разплели златисти коси,
край реката и голи, и боси,
за последно омиват очи...

Разлюляват се борове тъмни -
с колосални, вековни тела -
да се срещнат със зимата мръзла
готвят стари, игливи палта...

А на хълма оголен отсреща
хладни, мраморни облаци спят
летаргично от песен унесени -
свири с кавала си дух белобрад...

Пада лист от сърцето стаено,
капва каменна суха сълза...
Стана празно и глухо - студено!...
Зима... Душата ми оголя!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Буба Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...