Зима... Душата ми оголя!...

24 нояб. 2005 г., 06:33

Поэзия

864 0 2

Зима с вятъра север довява -
леден дъжд в тротоара тропти...
Всеки цвят свойта багра оставя;
с дрипи целият свят се покри...

Тръпне в кожата си изпръхтяла -
тя - земята... от студ загрубя!
И шубраци в небето простряла,
скръбна, сбогува се с есента...

Плачат тихо върби дългокоси
и разплели златисти коси,
край реката и голи, и боси,
за последно омиват очи...

Разлюляват се борове тъмни -
с колосални, вековни тела -
да се срещнат със зимата мръзла
готвят стари, игливи палта...

А на хълма оголен отсреща
хладни, мраморни облаци спят
летаргично от песен унесени -
свири с кавала си дух белобрад...

Пада лист от сърцето стаено,
капва каменна суха сълза...
Стана празно и глухо - студено!...
Зима... Душата ми оголя!...

Зима... Душата ми оголя!...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения