24 нояб. 2005 г., 06:33

Зима... Душата ми оголя!...

1.1K 0 2
Зима с вятъра север довява -
леден дъжд в тротоара тропти...
Всеки цвят свойта багра оставя;
с дрипи целият свят се покри...

Тръпне в кожата си изпръхтяла -
тя - земята... от студ загрубя!
И шубраци в небето простряла,
скръбна, сбогува се с есента...

Плачат тихо върби дългокоси
и разплели златисти коси,
край реката и голи, и боси,
за последно омиват очи...

Разлюляват се борове тъмни -
с колосални, вековни тела -
да се срещнат със зимата мръзла
готвят стари, игливи палта...

А на хълма оголен отсреща
хладни, мраморни облаци спят
летаргично от песен унесени -
свири с кавала си дух белобрад...

Пада лист от сърцето стаено,
капва каменна суха сълза...
Стана празно и глухо - студено!...
Зима... Душата ми оголя!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Буба Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...