Зима... Душата ми оголя!...
леден дъжд в тротоара тропти...
Всеки цвят свойта багра оставя;
с дрипи целият свят се покри...
Тръпне в кожата си изпръхтяла -
тя - земята... от студ загрубя!
И шубраци в небето простряла,
скръбна, сбогува се с есента...
Плачат тихо върби дългокоси
и разплели златисти коси,
край реката и голи, и боси,
за последно омиват очи...
Разлюляват се борове тъмни -
с колосални, вековни тела -
да се срещнат със зимата мръзла
готвят стари, игливи палта...
А на хълма оголен отсреща
хладни, мраморни облаци спят
летаргично от песен унесени -
свири с кавала си дух белобрад...
Пада лист от сърцето стаено,
капва каменна суха сълза...
Стана празно и глухо - студено!...
Зима... Душата ми оголя!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Буба Всички права запазени
Благодаря ти! Дано да си видял/а моята зима...