31 ene 2010, 11:04

Зимен ден

  Poesía
986 0 1

Слънцето близва снега

ласкаво и предпазливо,

улових момента сега -

и се отнасям към тях вежливо.

Слънце и сняг! Антиподи са, вярно,

но в тях почувствах блажения

смях на зимния ден -

те гонят се навярно във един момент...

Антиподи ли сме ние?

Въпрос си пак задавам,

дали в душите ни се крие

такава песен и запявам -

с надежда мига да задържа

на двама антиподи -

и този зимен ден се завъртя,

и отново съм сама...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Все в някоя душа се крие песента! Поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...